Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Бургас, 13 юли 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. дело № 1653 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 179 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена от БТД „Глобал Турс” АД гр. Бургас, представлявано от П.М., против Заповед № 31/13.05.2011 година, издадена от Изпълнителен директор на „Слънчев бряг” АД във връзка с организацията на движение в КК „Слънчев бряг – Изток” за сезон 2011 година и осигуряване безопасността на движение и на основание Закон за движение по пътищата и Правилника за прилагането му. Иска се прогласяване нищожността на този акт, като се твърди, че същият е издаден от некомпетентен орган.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването излага писмено становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира оспорването за основателно. Счита, че акционерното дружество няма характер на административен орган, поради което няма и правомощия за издаване на заповеди за регулиране на пътната мрежа. Това си становище аргументира и с обстоятелството, че не са представени доказателства за упълномощаването на издателя на акта от друг такъв, който е компетентен, нито пък са представени доказателства относно пътната мрежа на територията на КК „Слънчев бряг”.
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес. Жалбоподателят представя като доказателство по делото нотариален акт, който удостоверява правото му на собственост върху недвижими имоти, намиращи се на територията на КК „Слънчев бряг” – два хотела. Този факт е достатъчен съдът да приеме, че за нормалното функциониране на хотелите, тяхната поддръжка и обслужване както на персонала, така и на туристите без съмнение е необходимо използване на моторни превозни средства. Поради това оспореният акт пряко и непосредствено накърнява права и законни интереси на БТД „Глобал Турс” АД. Съдът приема, че жалбата е подадена и в срока по чл. 179 АПК, предвид обстоятелството, че не са ангажирани никакви доказателства оспореният акт да е оповестен по някой от предвидените в АПК способи.
От фактическа и правна страна съдът приема следното:
С оспорената заповед Изпълнителният директор на „Слънчев бряг” АД разпорежда считано от 17.05.2011 година, че паркирането на алеите, зелените площи и тротоарите в КК „Слънчев бряг – Изток” е забранено; спирането, престоят и паркирането на тази територия е разрешено само на специално определените и обозначени за това места; организацията на движението ще се осъществява чрез пътни значи, указателни табели, пътни маркировки и светофарни уредби съгласно утвърдения Генерален план за организация на движението; пътно превозно средство, спряно за престой и паркиране извън обозначените за това места се счита за неправилно паркирано и в нарушение на правилата за движение. Неправилно паркираното ППС се транспортира със специален автомобил тип „паяк” до обособените наказателни паркинги „Емона” и „Фрегата”, за което се съставя протокол от служител на МВР и служители на „Слънчев бряг” АД; при транспортиране на ППС до охраняем наказателен паркинг, собствениците/ползвателите заплащат разходите за репатриране в размер на 50 лева с ДДС и съответен престой на паркинга. Определена е цената на престой, който е в размер на 3 лева на започнат час и е указано заплащане на намалена сума от 25 лева в случай, че в момента на репатрирането собственикът на превозното средство се яви и пожелае автомобилът да бъде заплатен на място.
С оглед обществените отношения, които цели да регулира тази заповед, съдът приема, че се касае до общ административен акт, който има за адресати неограничен кръг от лица – водачи на пътни превозни средства на територията на КК „Слънчев бряг” и еднократно действие, което се изчерпва с приключването на съответния туристически сезон. Макар да е издадена от орган на търговско дружество, неизпълнението и е скрепено с възможността за налагане на принудителни административни мерки и то по отношение на лица извън персоналния състав на търговското дружество.
При така установените факти, съдът намира, че жалбата на БТД „Глобал Турс” АД е основателна.
1. В хода на съдебното производство ответникът по спора не е представил никакви доказателства, от които съдът да направи преценка дали същият има права на собственост върху пътната мрежа на територията на КК„Слънчев бряг”. Само заявеното в писмено становище наличие на акт за държавна собственост, издаден за цялата територия на курортния комплекс, не е достатъчно, за да бъде прието наличието на такова право.
2. Дори да се приеме, че пътната мрежа в КК „Слънчев бряг” е частна собственост (извод, за което не може да се направи дори да се приеме наличието на акт за държавна собственост, тъй като в този случай ще е налице държавна собственост върху пътната мрежа, а не частна такава), то същата по смисъла на §1, т.1 и т. 7 от ДР на ЗП е такава отворена за обществено ползване.
3. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Закона за пътищата сочи, че частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията. Не са представени доказателства между „Слънчев бряг” АД и Община Несебър да са договорени взаимоотношенията във връзка с ползването на пътната мрежа на територията на курортния комплекс като частен път.
4. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закон за пътищата изчерпателно изброява дейностите, посредством които се извършва управлението на пътищата. По своята същност хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 5 е дейност по управление на пътя от административен характер по причина, че посредством реализирането й биха се накърнили права и законни интереси на граждани и организации, тъй като тази дейност се изразява в регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата. Поради това и издаденият от Изпълнителния директор на „Слънчев бряг” АД акт е административен такъв от категорията на общите.
5. Налагането на ПАМ по чл. 171 т.5 от ЗДвП може да бъде извършено само по реда и от органите, посочени в нормата на чл. 172 от ЗДвП, която не предвижда възможност за делегиране на правомощия на търговски дружества.
6. Съдът с оглед изложеното до тук приема, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, поради което следва да бъде прогласена нейната нищожност.
Още повече, че по делото е представено и Решение №1198/31.01.2011 година на Общински съвет Несебър, с което решение е утвърдена схема за организация и безопасност на движение на територията на община Несебър за летен сезон 2011 година, което решение включително касае организацията на движението и в КК „Слънчев бряг”.
С оглед изхода на спора следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в размер на 400 лева (50 лева държавна такса и 350 лева възнаграждение на адвокат).
Ето защо и на основание чл.183 от АПК, Административен съд– град Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 31/13.05.2011 година, издадена от Изпълнителен директор на „Слънчев бряг” АД.
ОСЪЖДА „Слънчев бряг” АД, със седалище и адрес на управление КК „Слънчев бряг”, община Несебър, област Бургас да заплати на БТД „Глобал Турс” АД гр. Бургас сума в размер на 400 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: